За Ждрелото или за живота, а може би един поток от мисли

Във връзка с разговори, отминали и предстоящи събития. Във връзка с мисли, идеи, планове, проекти. Във връзка с онзи дебат във форума, и т.н. ...

На Митака, 'щото знае. На Коцето, 'щото остана разочарован. И на Другите, за да си помислят.
Митак, какво значи "докато не се съберем като един клуб не може да очаквате нещо да се случи"?! Под какъв предтекст и по какъв начин да съберем хората на клубна среща на мен не ми е ясно. Пускам покани, казвам на когото видя, когато сме решили да правим сбирка и какво? Събираме се пак няколко човека и си говорим за велики дела. Появяват се на моменти и епизодични герои, които умно кимат с глава, слушат или се правят че слушат какво си говорим и след няколко или малко повече дни се уверявам и то вече не веднъж, че вятъра си духа и след него нищо не остава, даже и спомен.
И друго, приятелю. Явно за мнозина е по-вкусно да оберат каймака, вместо да тичат на пазар, да белият картофи, да режат месото, да слагат подправки, да мият след туй и съдовете, а междувременно да бъркат манджата с черпака, че току виж загоряла. Та то, докато стане всичкото туй, гладът на човека му бил минал. Пък и да се молиш, а на всичкото отгоре след гощавката и да отсервираш, вятъра си духа и нищо не остава, даже и спомен.
Клубните срещи са хубаво нещо. Със сигурност. По-добри са и от сураттефтера в комуникацията между хората. Не са обаче единственият начин, за да може нещо да се случи. Мерака на хората ги кара да си намират начини за постигане на желанията. Зависи какви обаче са желанията и приоритетите. 

В алпинизма и по-скоро в катеренето по-голямата част от Старозагорските "ентусиасти", както вече не веднъж съм си мислил, че и споделял не заемат една подходяща за възхищение позиция. Няма стремежи, няма хъс, няма го тоя огън, който да ги гори цяла седмица от понеделник до петък и в последния работен ден вече маршрутите и дестинацията да са набелязани и в уговорения час колите да отпрашват изпълнени с тътен от разтуптени сърца, копнеещи за поредната доза емоция, и ръце вече вкопчени в коравия камък още преди да са стигнали до него. Има обаче дузина или два пъти по толкова горди "алпинисти". Алпинисти на думи или поне с маламашката по фасадата на блока. Не е срамна височинната работа. Изпитвам уважение към хората, които си изкарват хляба с работа по метода на въжения достъп. Уважние към тези, които умело го правят. Не мога да сдъжам обаче своята неприязън към всички бай Гошовци, научили два възела, висящи със стиропора в ръце и наричащи себе си алпинисти и към всички ония, които се записват на курс за начално обучение по катерене само, за да се сдобият с вълшебния, невероятен и даващ незнайно какво китап, а също и към тези, за които Враца е на онзи край на света, не заслужаващ внимание и Мальовица, най-непристъпната планина.

Митаче, обороти са нужни, обороти и теглителна мощ, за да дърпат напред товара, защото нямаме време. Наистина нямаме време в нашето кратко пребиваване върху лицето на Земята, а толкова много има да свършим. 

Толкова много има да видим, да пробваме и да преживеем, а времето все не стига. Нима е нужно да намаляме темпото, за да се зарадваме "някой слънчев ден" на едно едничко хубаво нещо. Нима трябва да минат години, за да катерим маршрути в Ждрелото?! А не е само Ждрелото, приятелю!
"Дай ни сили, Боже" бих казал ама като съм неверник. Не че не вярвам. Вярвам силно, ама не в измислени герои като дядо ти боже или Капитан планета.
Вярвам, че всичко може и че няма време. За това газ до дупка и това е!

Енинско ждрело

         Всичко започва с една разходка. Росен, имайки информация за стари маршрути в района един зимен ден повежда Пламена и си организират приятна разходка. Думите на хора, че обекта не става за катерене не пречупва приключенския му дух. Открилата се гледка към оформилите се в студа висулки, чудните скални форми, облите камъни и надвисналите над реката тавани в ждрелото разчопля интереса на Роската до толкова, че ентусиазма му и невероятното впечатление, с което беше останал запалиха веднага и мен. Колко хубаво звучеше само - близък обект с кратък преход на едно красиво място с невероятно разнообразие от възможности за екипиране на маршрути за катерене. Разбира се веднага скочихме в колата и отпрашихме натам. Не можех да сдържа удивлението си още при първите стъпки между изправилите се над реката дувари. Колко неща изкатерих! Макар и само мислено да овладявах релефа бях убеден, че рано или късно ще бъдем тук с инвентара и ще налазим скалата наистина.

          Набавената от интеренет информация наложи изготвянето и депозирането на проект в РИОСВ – Стара Загора. Природозащитния статут на обекта го налагаше. Стисках палци някоя от точките на документите, засягащи ждрелото да не препречи пътя ни към осъществяване на идеята за прокарване на катерачни маршрути. Късметът се оказа на наша страна. 

          Проект изпратих и до БФКА, та така се сдобихме и с част от необходимите материали, които да ни позволят да започнем работа. Благодаря за което!

          Събота, 11.06.2011 г., метеорологичната обстановка не обещава слънчев и хубав ден. Ние обаче сме решили да пробваме. В търсене на удобно място за организиране на площадки, за пускане на рапели се натъкваме на следи от предишна дейност на обекта. "Старите кучета" не са спали навремето.

          Въпреки преваляванията успяваме да поизчистим малка част от скалата. Още доста работа има, но все пак началото е положено. При отстраняването на мъховете и лишеите се откриват страхотни ръбчета и цепчици.

          Мисля, че всички сме доволни. Ще стане хубав катерачен обект.

Кратко описание на местоположението, достъп:

Местността “Енинско ждрело” обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска, част от землището на с. Енина. Залесената площ в рамките на защитената територия е с размер 3.2 ха. Останалата площ е заета от красиви скални образувания. 

Налична инфраструктура и пътеки за достъп: От гр. Казанлък до с. Енина с кола, която се оставя до ВЕЦ-а над селото (около 6,5 км). Следва лек преход по пътека край реката до подстъпите на ждрелото.