Спорт, катерене и алпинизъм

Още мачкам в ръцете си "Погребани в небесата". Чета и размишлявам. 
"...има борба, има битка във всяко вдишване, във всяка мисъл. Всичко боли,..., всяка клетка крещи "кислород, кислород". Вече не чувстваш студа, не мислиш по същия начин, не знаеш сънуваш ли или е истина. Времето изглежда спряло. Понякога, знаеш ли, нещата се объркват. Въпроса, който трябва да си зададеш е "какво би направил ти?" 

Слушам въвеждащите слова във филма докато съзерцавам смайващите Каракорумски гиганти. Думите на фона на кадрите ме улавят и захвърлят като гумено топче. 
Посрещам земята и отскачам. Отскачам през различни моменти и ги събирам, разглеждам ги уловени в шепа.

Идейна схема за проект за изграждане на стена за катерене
в Общинска спортна зала Стара Загора.
11.2009 г.

Връщам се в 2009 г. С Недко влизаме в залата за втори или трети път. С арогантно отношение и насмешка ни посреща русокоса млада дама. "Това вашето спорт ли е, хоби ли е?" запитва от висотата на олимпийския си трон. Бързо приключваме диалога и запрятаме ръкави, за да свалим размерите на залата. Минава време и отстояваната в защита на каузата за изграждане на стената пред общинските съветници теза за съвместимост на различни спортове в една зала както бях сигурен, се оказва правдоподобна. До ден днешен тренираме заедно с грациите от клуб по художествена гимнастика Импала. А онези, небесните ангели от олимпийските върхове? Е, те си отидоха.

Патагония, Аржентина
2012 г.

2011 г. Събираме всяка стотинка, за да заминем отново в Патагония. Никола прави срещи във федерацията, Дамян на местно ниво в Калофер, а аз в Стара Загора. С надежда отивам на поредната среща. Оказвам се пред привидно делово изглеждащ, солиден господин, с неудържимата склонност към повишаване на тона. Нали съм си по камъните, тук удрям на камък. 
Последват безброй дебати на тема спорт, катерене и алпинизъм.  Както и да е, заминаваме. Добре, че са Никола и ТД Сърнена гора.

Aguja de l'S, 2009 г., Патагония, Аржентина.
На върха в буря.

Отскачам като топче. Бродя във времето и се връщам към разни моменти...
Бурята ни захваща на последното въже към върха. На не повече от метър един от друг не се чуваме. Вятъра ни обстрелва с хиляди малки, снежни снаряди. На един от рапелите въжето се заклещва. Трябва да реагираме бързо и да слизаме надолу. Надолу, надолу...

Надолу! Надолу!

Отскачам отново и... 
Постиженията в спорта се измерват с медали...
Не подпомагаме такива разходки... 
Христо Проданов, Людмил Янков как ще оцените? Нима няма да припознаете в техните подвизи силата на човешката воля и обема на нечовешките им усилия? 
Удрям земята и отново отскачам.
Изкачваме северната стена на Пиц Бадиле в Швейцарските Алпи. Излизаме горе по тъмно и решаваме да се спуснем надолу на другия ден по светло. Нямаме бивачна екипировка. Само по един бивак сак за всеки случай. Треперя. Уморен съм, но не мога да спра да треперя и сънят не идва. Поносимо е докато не завалява. На сутринта лъчите на слънцето са наслада. 
Удрям земята и отново отскачам.
Ставам, а навън е още тъмно. Бързо навличам дрехите, шапката, слагам в ушите слушалките и се спускам по стълбите. Налагам стегнато темпо. Няма много време. Като се върна трябва да се изкъпя, да събудя и облека малкия за училище, заедно да закусим и в 08:00 да бъда на работа. Вечерта съм на стената и не искам с никой да се занимавам, само с някой да се редуваме на въжето или мераклии да мислим и мъчим нови боулдър маршрути. Помпа до дупка!
Вечерта вече спя прав.

На Серо Фиц Рой, Патагония, Аржентина

Отскачам...
Накои ни смятат за луди, самоубийци, а ние като всички хора гоним мечтите си. С какво по-различни сме в стремежа си да докоснем предела на човешките си възможности? Не играем с юмруци в лицето на човека отсреща, не мамим противника с топката, не... Но като всички усилено се подготвяме. Тренираме физическата и психическата устойчивост. Усъвършенстваме специфичните техники. Налага ни се да се борим за оцеляване и понякога не успяваме. В такива случаи заплащаме с живота си. Но не ни подценявайте! Не ни заклеймявайте!
И сега се подготвяме. Този път целта е на изток. На изток от топлото Черно море по гранитните склонове на Кавказката Ушба и имаме нужда от силна подкрепа.